6.12.2007 г., 10:08

Да помолим времето да спре

1.6K 0 16

Ако шестдесет секунди са една минута,
нека тя да бъде миг от пролети.
Този, който много дълго очаквах,
този, който ти на мене посвети.

Ако в час се сливат шестдесет минути,
то часът ни нека бъде ден и нощ -
Светлият ден - да се усмихваме нежно,
нощта романтична, където се любим безкрай.

Ако двадесет и четири часа редим в денонощие,
ако седем такива бъдат седмица една -
нека се прегърнем, очи да затворим,
без дъх с пламенни ласки месеци да не броим.

Времето за нас, ще молим - нека спре
и да не прекъсва нищо нашата прегръдка.
И нека любовта ни свята никога да не умре.
Нека бъде вечна нашата милувка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, ако можехме времето да спрем! Прекрасно се получава и любовната поезия, Ники
  • Браво, бате Ники! Хубави стихове имаш, както и останалите ти произведения..Наистина и на мен много ми харесва!
  • Благодаря ви много!Трогнат съм от вниманието ви!Бъдете здрави и вие!
  • Ники, да не си помисли, че ще те забравя нееее, аз просто се забавих, но нали знаеш, такива сме по някога жените, даваме го тежко.
    Честит имен ден, момче!
    Желая хубавите ти мигове да са сто пъти повече от нехубавите!Открий това което търсиш, задръж го и го пази!
    Прегръщам те, Ники!

    А стиха ти е много хубав!
    Пиши!!!
  • Да бъде! Хубав стих, браво!
    Да ти е честито името, и живота!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...