Да порастнеш без усмивка...
Усмихна се и стори й се лесно
да го излъже, че без него е добре!
Усмихна се, а искаше да вика,
да плаче като мъничко дете!
Усмихна се, а нямаше усмивка!
Усмихна се и тръга си сама!
Усмихна се, а себе си подритна
и от инат потъна в тъмната мъгла!
Без него знаеше - ще бъде трудно!
Без него - нямаше да бъде тя!
Без него трябваше сама да се излъже,
че утре пак ще се върти света!
Но нямаше да има даже утре,
и нямаше да проси любовта!
Тя каза, че без него ще обича
и че без него ще си върне радостта!
Дали й вярвашe?!? Не го попита.
Дори не искаше да разбере.
Тя трябваше сама да се пребори.
Не можеше да бъде все дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стефчева Всички права запазени
