Усмихна се и стори й се лесно да го излъже, че без него е добре! Усмихна се, а искаше да вика, да плаче като мъничко дете! Усмихна се, а нямаше усмивка! Усмихна се и тръга си сама! Усмихна се, а себе си подритна и от инат потъна в тъмната мъгла! Без него знаеше - ще бъде трудно! Без него - нямаше да бъде тя! Без него трябваше сама да се излъже, че утре пак ще се върти света! Но нямаше да има даже утре, и нямаше да проси любовта! Тя каза, че без него ще обича и че без него ще си върне радостта! Дали й вярвашe?!? Не го попита. Дори не искаше да разбере. Тя трябваше сама да се пребори. Не можеше да бъде все дете!