Да порастнеш без усмивка...
Усмихна се и стори й се лесно
да го излъже, че без него е добре!
Усмихна се, а искаше да вика,
да плаче като мъничко дете!
Усмихна се, а нямаше усмивка!
Усмихна се и тръга си сама!
Усмихна се, а себе си подритна
и от инат потъна в тъмната мъгла!
Без него знаеше - ще бъде трудно!
Без него - нямаше да бъде тя!
Без него трябваше сама да се излъже,
че утре пак ще се върти света!
Но нямаше да има даже утре,
и нямаше да проси любовта!
Тя каза, че без него ще обича
и че без него ще си върне радостта!
Дали й вярвашe?!? Не го попита.
Дори не искаше да разбере.
Тя трябваше сама да се пребори.
Не можеше да бъде все дете!
© Теодора Стефчева All rights reserved.
