9.02.2007 г., 9:46

Да празнуваме

942 0 7
               Да  празнуваме  


       Две лица засмени.
       Две сърца в обич
       искрена окъпани.
       Две съдби преплетени  
       в търсене на радостта.
       Две ръце протегнати
       да помилват нежността.
       Две тела в прегръдка 
       топла тръпнещи .
       Две сълзи отронени 
       с кристална чистота,
       потъващи в океана на страстта.
       Две пътеки, водещи
       направо в  вечността.
       Да ги извървиме  тихо днес
       в празника на любовта.
          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...