9 feb 2007, 9:46

Да празнуваме

  Poesía
947 0 7
               Да  празнуваме  


       Две лица засмени.
       Две сърца в обич
       искрена окъпани.
       Две съдби преплетени  
       в търсене на радостта.
       Две ръце протегнати
       да помилват нежността.
       Две тела в прегръдка 
       топла тръпнещи .
       Две сълзи отронени 
       с кристална чистота,
       потъващи в океана на страстта.
       Две пътеки, водещи
       направо в  вечността.
       Да ги извървиме  тихо днес
       в празника на любовта.
          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...