9 feb 2007, 9:46

Да празнуваме

  Poesía
945 0 7
               Да  празнуваме  


       Две лица засмени.
       Две сърца в обич
       искрена окъпани.
       Две съдби преплетени  
       в търсене на радостта.
       Две ръце протегнати
       да помилват нежността.
       Две тела в прегръдка 
       топла тръпнещи .
       Две сълзи отронени 
       с кристална чистота,
       потъващи в океана на страстта.
       Две пътеки, водещи
       направо в  вечността.
       Да ги извървиме  тихо днес
       в празника на любовта.
          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...