Приеми ме всъня си

или ми дай на заем.

Искам да съм до теб,

когато уморен тръпнеш в нощта.

Да сложа нежно

глава до сърцето ти

и усетя как учестено бие

като часовник отмерващ мига.

Да скъсим разстоянието

с дългия сън...

Нека леглото за двама

крещи от самота -

белият чаршаф за присъствие,

пълните чаши - изветряват,

с буен пламък ще гори свещта.

Камината ще бълва

за две страстни тела топлина.

Вятърът ще свири в нощта

последния валс на любовта.

Какво всъщност ни остава?

Силно да се желаем истински

и да прогоним съня.