Да прогоним съня
Приеми ме всъня си
или ми дай на заем.
Искам да съм до теб,
когато уморен тръпнеш в нощта.
Да сложа нежно
глава до сърцето ти
и усетя как учестено бие
като часовник отмерващ мига.
Да скъсим разстоянието
с дългия сън...
Нека леглото за двама
крещи от самота -
белият чаршаф за присъствие,
пълните чаши - изветряват,
с буен пламък ще гори свещта.
Камината ще бълва
за две страстни тела топлина.
Вятърът ще свири в нощта
последния валс на любовта.
Какво всъщност ни остава?
Силно да се желаем истински
и да прогоним съня.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
