grisha (Преси)
30 68
28.10.2008 г., 11:05 ч.

Да робуваш на есента 

  Поезия
595 0 3

Болна ли бях?
Или просто бях избледняла?
И толкова дълго спях,
че деня бях вече презряла.

 

В жълто и бяло преливах,
симулирах своя живот
и с тапетите стари се сливах -
сама си сложих хомот.

 

Сърцето си така продължително кърпих,
че не остана място за бод.
И на никой за нищо не се сърдех -
аз сама на себе си бях роб.

 

Безропотно, смирено аз страдах -
не молех се даже за гроб
и така неусетно попадах
в есента на мойта любов.

 

Гледах листата как падат
и кротко плаках за теб.
Дори оковите вече не стягат...
Дойде зимата и душата вече е лед.

© Преси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво Преске Много е добро
  • Израстваш, мило!Невероятна творба! Възхитена съм! Отдавна стихотворение не ме е грабвало така! Обичам те! Желая ти още много вдъхновени стихчета и нека по- бързо отминава зимата,та да се стопи този проклер ледБотев ти дава добри идеи Целувки и прегръдки!
  • Браво, Преси!
Предложения
: ??:??