grisha (Преси)
30 68
Oct 28, 2008, 11:05 AM

Да робуваш на есента 

  Poetry
535 0 3

Болна ли бях?
Или просто бях избледняла?
И толкова дълго спях,
че деня бях вече презряла.

 

В жълто и бяло преливах,
симулирах своя живот
и с тапетите стари се сливах -
сама си сложих хомот.

 

Сърцето си така продължително кърпих,
че не остана място за бод.
И на никой за нищо не се сърдех -
аз сама на себе си бях роб.

 

Безропотно, смирено аз страдах -
не молех се даже за гроб
и така неусетно попадах
в есента на мойта любов.

 

Гледах листата как падат
и кротко плаках за теб.
Дори оковите вече не стягат...
Дойде зимата и душата вече е лед.

© Преси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво Преске Много е добро
  • Израстваш, мило!Невероятна творба! Възхитена съм! Отдавна стихотворение не ме е грабвало така! Обичам те! Желая ти още много вдъхновени стихчета и нека по- бързо отминава зимата,та да се стопи този проклер ледБотев ти дава добри идеи Целувки и прегръдки!
  • Браво, Преси!
Random works
: ??:??