Болна ли бях?
Или просто бях избледняла?
И толкова дълго спях,
че деня бях вече презряла.
В жълто и бяло преливах,
симулирах своя живот
и с тапетите стари се сливах -
сама си сложих хомот.
Сърцето си така продължително кърпих,
че не остана място за бод.
И на никой за нищо не се сърдех -
аз сама на себе си бях роб. ...