16.12.2020 г., 9:54

Да се благодари защо е нужно

1.4K 1 2

Наскоро със един колега
дискусия подхванахме една,
по тема много злободневна -
да се благодари защо е нужно.

 

- Защо да бъдем благодарни,
когато нагло ни измамят?
Обрали са дома до шушка;
пребили са детето, тъй за кеф?

 

- Защо да се благодари и на кого,
и как ще ни помогне в случая?
Не е ли по-добре да покрещим?
Ядът навън да се излее.

 

- Ти хем си прав и хем не си.
Медалът има две страни.
Ще се гневиш, ще викаш,
а после същото остава.

 

Не е ли по-добре, приятелю,
да се огледаме и да потърсим
причините довели до това.
От грешките поука да си вземем.

 

То всяко зло и за добро е -
урок безценен от живота!
Затуй благодари на Господ!
За урока!
А всичко друго суета е.

 

 

* Сърдечни брагодарности на ИнаКалина за предложението й в коментар към "Търчим все щастие да дирим", да напиша стихотворение специално за благодарността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за хубавия коментар и за стимула да напиша това стихотворение, ИнаКалина! Честита, здрава и усмихната да ти е новата година!
  • Много ми хареса стихотворението, Минко. "Медалът има две страни." Понякога ни е трудно да намерим баланса, а понякога изобщо не е необходимо. Защото не виждаме "Голямата картина". В която той не се губи. А за уроците има защо да се благодари. Благодаря ти за позитивното стихотворение

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...