4.08.2018 г., 9:31 ч.

Да се сбъдна и аз 

  Поезия
516 3 4

Посвещавам това стихотворение на едно момиче с красива душа, което твори поезия, въпреки, че е обездвижено от тежка парализа. Публикувам и линк към нейната страница във фейсбук с молба да разгледате и който има възможност, да помогне, защото ѝ предстои сериозна операция:

 

https://www.facebook.com/groups/1813007058812282/

 

Подари ми ръце – като две лъкатушни пътеки,

по които, загърната в нежност към теб да се връщам.

И от ручей по-чиста, от сън на глухарче по-лека,

с бели мисли и с бели ръце този свят да прегръщам.

 

Подари ми небе – със дъга и усмихнато слънце

и със обич, която на детска рисунка прилича.

Да покълне надежда във мен като житено зрънце,

че и аз като теб сред тревите безсънни ще тичам.

 

Подари ми живот – като стих, който сутрин се буди

с аромата на медено лято и топла погача,

да се сбъдна и аз, като дълго очаквано чудо

и от щастие, заедно с летния дъжд да заплача...

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??