Да се вдишвам
913
0
0
Да се вдишвам
Времето е спряло - не помръдва.
Само аз опитвам се да пиша.
А водата тежка е и твърда.
Кислородът тежко в нея диша.
Трябва той, погълнат от водата,
сам да се научи да се смее,
да открие себе си в реката,
да се разлюлее, да успее
да откъсне празното си тяло
и в живота бързей да проправи.
Като киви, нивга нелетяло;
като тих, без гласни струни славей.
Времето е спряло и не мърда.
Само аз опитвам се да пиша.
А водата все ще бъде твърда.
Аз ще се науча да се вдишвам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
