Jul 11, 2010, 11:01 AM

Да се вдишвам

  Poetry
914 0 0

Да се вдишвам

Времето е спряло - не помръдва.
Само аз опитвам се да пиша.

А водата тежка е и твърда.
Кислородът тежко в нея диша.
Трябва той, погълнат от водата,
сам да се научи да се смее,
да открие себе си в реката,
да се разлюлее, да успее
да откъсне празното си тяло
и в живота бързей да проправи.
Като киви, нивга нелетяло;
като тих, без гласни струни славей.

Времето е спряло и не мърда.
Само аз опитвам се да пиша.
А водата все ще бъде твърда.


Аз ще се науча да се вдишвам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...