Jul 11, 2010, 11:01 AM

Да се вдишвам 

  Poetry
648 0 0

Да се вдишвам

Времето е спряло - не помръдва.
Само аз опитвам се да пиша.

А водата тежка е и твърда.
Кислородът тежко в нея диша.
Трябва той, погълнат от водата,
сам да се научи да се смее,
да открие себе си в реката,
да се разлюлее, да успее
да откъсне празното си тяло
и в живота бързей да проправи.
Като киви, нивга нелетяло;
като тих, без гласни струни славей.

Времето е спряло и не мърда.
Само аз опитвам се да пиша.
А водата все ще бъде твърда.


Аз ще се науча да се вдишвам...

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??