23.06.2005 г., 13:49 ч.
Да се вглеждаш
Да се вглеждаш
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти,
прегазена надежда
и обич изгубена завинаги.
Да се вглеждаш в своите очи
и устни посивели,
когато земята затрепти
и люшне огромни
каменни гърди,
когато носиш ветрове
с грохота на морските вълни,
със плач сподавен на дете,
с отронен цвят
и метеоритен прах.
Да се вглеждаш
някъде нататък
в очакване на лунен блясък,
в очакване на галещи лъчи
и корабът, издул платна,
да се завърне отново у дома.
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти,
прегазена надежда
и обич изгубена завинаги.
Да се вглеждаш в своите очи
и устни посивели,
когато земята затрепти
и люшне огромни
каменни гърди,
когато носиш ветрове
с грохота на морските вълни,
със плач сподавен на дете,
с отронен цвят
и метеоритен прах.
Да се вглеждаш
някъде нататък
в очакване на лунен блясък,
в очакване на галещи лъчи
и корабът, издул платна,
да се завърне отново у дома.
© Галя Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Вглеждането в най-истинските и ценни неща прави живота смислен и изживяван с всичките ти сетива, така можеш да видиш и онези платна, които си чакал винаги. Много ми хареса този стих!
-
Нека всичко е очакване...то ще се сбъдне някога!А кораба ще се завърне!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Просто много силно гладко и достигащо Е!