Jun 23, 2005, 1:49 PM
Да се вглеждаш
Да се вглеждаш
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти,
прегазена надежда
и обич изгубена завинаги.
Да се вглеждаш в своите очи
и устни посивели,
когато земята затрепти
и люшне огромни
каменни гърди,
когато носиш ветрове
с грохота на морските вълни,
със плач сподавен на дете,
с отронен цвят
и метеоритен прах.
Да се вглеждаш
някъде нататък
в очакване на лунен блясък,
в очакване на галещи лъчи
и корабът, издул платна,
да се завърне отново у дома.
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти,
прегазена надежда
и обич изгубена завинаги.
Да се вглеждаш в своите очи
и устни посивели,
когато земята затрепти
и люшне огромни
каменни гърди,
когато носиш ветрове
с грохота на морските вълни,
със плач сподавен на дете,
с отронен цвят
и метеоритен прах.
Да се вглеждаш
някъде нататък
в очакване на лунен блясък,
в очакване на галещи лъчи
и корабът, издул платна,
да се завърне отново у дома.
© Галя Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Вглеждането в най-истинските и ценни неща прави живота смислен и изживяван с всичките ти сетива, така можеш да видиш и онези платна, които си чакал винаги. Много ми хареса този стих!
-
Нека всичко е очакване...то ще се сбъдне някога!А кораба ще се завърне!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Просто много силно гладко и достигащо Е!