Да се влюбиш през есен
Да се влюбиш през есен,
сред слънчеви тихи поляни,
дето вятър през лятото
лудо коси е развявал,
а пчелите, отнесли
от дъхави билки нектара,
сладък мед да наливат в душата...
Да се влюбиш през есен,
когато земята пламти.
Не под цъфнали вишни,
когато пустеят гнездата...
И защото е болка да бъдеш щастлив,
във сърцето ти старо злато да капе...
Сякаш сам си се врекъл
на клада за грях да гориш –
обич есенна всичко изпепелява!
Има страст и пожари,
и лумнали в багри гори,
листопад,
после...
бяла пътека остава...
сред слънчеви тихи поляни,
дето вятър през лятото
лудо коси е развявал,
а пчелите, отнесли
от дъхави билки нектара,
сладък мед да наливат в душата...
Да се влюбиш през есен,
когато земята пламти.
Не под цъфнали вишни,
когато пустеят гнездата...
И защото е болка да бъдеш щастлив,
във сърцето ти старо злато да капе...
Сякаш сам си се врекъл
на клада за грях да гориш –
обич есенна всичко изпепелява!
Има страст и пожари,
и лумнали в багри гори,
листопад,
после...
бяла пътека остава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
