Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
Oct 9, 2006, 11:38 AM

Да се влюбиш през есен

  Poetry
887 0 11
Да се влюбиш през есен,
сред слънчеви тихи поляни,
дето вятър през лятото
лудо коси е развявал,
а пчелите, отнесли
от дъхави билки нектара,
сладък мед да наливат в душата...

Да се влюбиш през есен,
когато земята пламти.
Не под цъфнали вишни,
когато пустеят гнездата...
И защото е болка да бъдеш щастлив,
във сърцето ти старо злато да капе...

Сякаш сам си се врекъл
на клада за грях да гориш –
обич есенна всичко изпепелява!
Има страст и пожари,
и лумнали в багри гори,
листопад,
после...
бяла пътека остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0