Oct 9, 2006, 11:38 AM

Да се влюбиш през есен 

  Poetry
754 0 11
Да се влюбиш през есен,
сред слънчеви тихи поляни,
дето вятър през лятото
лудо коси е развявал,
а пчелите, отнесли
от дъхави билки нектара,
сладък мед да наливат в душата...

Да се влюбиш през есен,
когато земята пламти.
Не под цъфнали вишни,
когато пустеят гнездата...
И защото е болка да бъдеш щастлив,
във сърцето ти старо злато да капе...

Сякаш сам си се врекъл
на клада за грях да гориш –
обич есенна всичко изпепелява!
Има страст и пожари,
и лумнали в багри гори,
листопад,
после...
бяла пътека остава...

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??