Да се влюбиш в скитник
Лунна котка
ли се свива
нощем
в дрипавата шапка
на бездомника?
Сутрин будят го чистачките
с оранжеви отблясъци
и мляскане
на дъвки.
Млекарите
провлачват щайгите
и скърцат,
а до осем
някакви минути разпиляват,
преди да пуснат суетата
от среднощните обори.
Скитникът мирише.
... на мръсно...
... на забрава...
... и на пусто....
Душата му е като сянка
закърпена с губерка,
грубо и през пръсти
с бял конец.
Кой може да познае
брат си,
и съседа,
стария учител
под веждите му, приютили
угасено слънце,
фас допушен,
пластмасовата кофичка с кафе.
Не, тази нежност
му е непривична.
Но му стига
да прегръща всяка вечер
рижавото лунно коте
и да потъва в звездните му сънища,
които не желае никой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
