Да си останем приятели
Да си останем приятели
Да си останем приятели ми каза тя,
отиде си, отиде си и с нея Любовта.
Как само приятели не мога да я разбера,
нали довчера бе за мен любимата жена?
Как да гледам тези две хубави очи,
които ме гледаха влюбено до снощи?
Устните алени, само да ми говорят сега,
които съм целувал чак до сутринта?
Нежното и стройно тяло на жена,
само да го гледам като в мечта.
Хубавите нежни и бели ръце, които целувах
само здрависване, ах как ги милувах.
Косата дълга и красива ще гали друг сега,
а аз да си остана само със спомена.
На него ще подариш тялото си, Любовта!
Не, не искам да сме приятели дори,
по добре е да останем малко сами!
Всеки ще поеме сега своя път,
Как стигнахме до този кръстопът?
Не ме търси, а аз ще опитам да те забравя,
молба към Бога за здравето ни аз ще отправя.
Гледам напред,назад не се връщам вече,
ти остана там, някъде далече, далече, далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
