Да си поделим есента
Две чаши пълни с август и една
чинийка с недокоснат мек септември.
Сърцата ни - прегърнали света,
а в погледите - време без резерви.
В градината от лято и море -
(море, което бури ни донесе),
дали което е било ще е
отново пак в настъпващата есен?
И въпреки това е топло в мен,
макар, че вятър студ и мраз предрече.
Не съм свенлива. Ти не си смутен.
Да остареем заедно! Какво ни пречи?
Със три бразди по твоето челó,
а моите коси ще блеснат в бяло.
Щом имаме си маса и легло
и любовта - за топло одеяло,
ще поделиме някак есента.
И мисля си, че тя ще ни отива...
Все още имам бански на цветя...
И още август в чашите прелива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
