Да те пленя
Мълчат звездите,
мълчи градът,
дори мълчи светът.
Само моето сърце
то единствено крещи,
че сега те виждам
и в моя сън си само ти.
Не съм аз от светлина и вятър –
мракът ме създаде,
аз актриса съм в своя театър,
я любовта ме, знай, предаде.
Аз умея да убивам,
аз нишките плета,
Аз танцувам и не скривам,
че умея да горя.
А ти си нещо истинско сияйно,
приличаш на птица в нощта,
може би във теб се вричам,
че ще успея някога да те пленя.
Да те пленя и да те имам,
като кристал от корона на мечта,
да те пленя и да отпивам
страст и обич, топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Stanimira Geirgieva Всички права запазени