30.01.2008 г., 21:04 ч.

Да те събудя  

  Поезия » Любовна
766 0 9
Сънуваше ли? Или така ми се е сторило?
Мълчаливо до тебе стоях
и не смеех да мръдна от място...
Мислено скъсах завесата на съня -
бях любопитна да надникна в тебе,
през него, отвън. Да надзърна... оттатък.
Толкова дълго бях чакала -
случи се - точно сега.
Ти - затворил очи, уж спиш.
А сърцето ти - будно, тупти.
Мислиш, на ум - за теб, за мен, за нас...
Щастлива ли съм?! Да.
Неее! Не плача. Това e шепот на вятър.
Спи, мое малко момче, спи...
После ще ми разправяш кое, как.
Не мислех да те будя, но...
Не се сдържах - целунах те бързо,
усети ме. Усмивка пробягна
по лицето ти. Не се буди!
Понякога... Не всичко мога да кажа на глас.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нежно откровение, Нели! Хареса ми твърдението ти, че "Понякога... Не всичко мога да кажа на глас".
    За доказване на любовта думи не трябват, иска се сърце и смелост!
  • Понякога... Не всичко мога да кажа на глас.
    !!!!
    Думите смаляват усещането в душата...
  • Нели, докосна сърцето ми.
    Великолепна творба! с обич.
  • Страхотен финал!И е хубаво когато има някой,който разбира неизказаното от нас.Поздрав
  • Великолепни стихове! Поздравления!
  • " Не всичко мога да кажа на глас " Понякога и аз като например сега
  • "...Не се буди!
    Понякога... Не всичко мога да кажа на глас..."

    Нели, сигорно и ти не си даваш сметка, каква прелест си сътворила!
  • Красиво!!!
    Прекрасно е!!!
  • Два пъти започвах да пиша пространен коментар на стиха ти, два пъти го изтривах...
    Нямам думи...
    Имаш страхотна интуиция...
Предложения
: ??:??