9.12.2017 г., 18:55

Да ти кажа сватя

517 0 2

Да ти кажа сватя и да се оплача,

вчера новините гледах преди мача.

Вицепремиера, нужници открива,

сякаш ще се храни, с усмивка бе щастлива.

Нужника модерен (май със светофари).

Нужника без виза (явно за тузари).

Гледам го и цъкам (копчето не хваща).

Батериите смъкнах (с нокътя ги дращих),

свършил им е тока. Пу да се не види.

Пак забодох поглед, свате, в новините.

Срам ме е, но гледам. Ко да правя сватя?

Искам във цукала, тоя да го пратя.

Само ленти режат и лъжат народа.

Кой ще се изхожда в таз модерна мода?

То канали няма, в половин България...

Новините, сватя, са като диария.

Ала-бала - туй е! Добре, че почна мача.

По нашите цървули поне да похрача.

Те са ни добрички и не се обиждат,

защото самички класата си виждат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...