Да умра се молех
Заглъхват ударите на сърцето,
след затръшналата се врата.
Ти захвърли ми в лицето
най-страшната от всички думи - Самота.
Усещам, че не ще дочакам зората,
задавена от сълзи в тишната.
Забивам нокти в плътта си.
Не искам аз да сещам твоя лик,
не ща от спомени измамни да потръпвам,
усетила наблизо полъха познат.
Прахосвах нежности и чувства,
не се сетих да диря любов.
Празнотата усетих я после,
след стъпките твои в заспалата нощ.
На разум и гордост обърнала гръб,
през сълзи се моля: "Върни се до мен!"
Не бях ти достатъчна - и с това заживях.
А сега какво ми остана в празната стая -
аромата на твоя парфюм...
Лъжовните думи са сянка позната.
Прокрадват се в пролуки,
оставени от мене самата.
Ще живея! Но наполовина саката -
с душа опустошена и плът непозната.
Ще падам. Ще ставам. Сълзи ще трия.
Доката не намеря на моята обич
друга такава по сила голяма.
Ще обичам! Но обич ще искам за двама!
2005г.-малко е старичко,но писано пак в този дух...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
