Заглъхват ударите на сърцето,
след затръшналата се врата.
Ти захвърли ми в лицето
най-страшната от всички думи - Самота.
Усещам, че не ще дочакам зората,
задавена от сълзи в тишната.
Забивам нокти в плътта си.
Не искам аз да сещам твоя лик,
не ща от спомени измамни да потръпвам,
усетила наблизо полъха познат.
Прахосвах нежности и чувства,
не се сетих да диря любов. ...