Да вдъхваш обич..
Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.
Нали отдавам цялата си пита - хляб...
туй е всичкото, което искам,
да ме имат хора като свиден брат...
с тях на пътя си да вдъхвам смисъл.
Отключих лятото зад своя праг...
да зърна важната човешка нишка,
че обичта не може да ми бъде враг...
а тя причина е докрай да дишам.
Аз навярно вечно ще изпитвам глад...
към силните и врящи чувства...
щом в душата си съм тъй богат...
поспри се... виж... нима не е изкуство!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
