Jan 10, 2015, 2:57 PM

Да вдъхваш обич..

  Poetry
532 0 3

Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.


Нали отдавам цялата си пита - хляб...
туй е всичкото, което искам,
да ме имат хора като свиден брат...
с тях на пътя си да вдъхвам смисъл.


Отключих лятото зад своя праг...
да зърна важната човешка нишка,
че обичта не може да ми бъде враг...
а тя причина е докрай да дишам.


Аз навярно вечно ще изпитвам глад...
към силните и врящи чувства...
щом в душата си съм тъй богат...
поспри се... виж... нима не е изкуство!?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....