Jan 10, 2015, 2:57 PM

Да вдъхваш обич..

  Poetry
533 0 3

Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.


Нали отдавам цялата си пита - хляб...
туй е всичкото, което искам,
да ме имат хора като свиден брат...
с тях на пътя си да вдъхвам смисъл.


Отключих лятото зад своя праг...
да зърна важната човешка нишка,
че обичта не може да ми бъде враг...
а тя причина е докрай да дишам.


Аз навярно вечно ще изпитвам глад...
към силните и врящи чувства...
щом в душата си съм тъй богат...
поспри се... виж... нима не е изкуство!?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....