rajsun (Райчо Русев)
541 1380
3.03.2009 г., 9:09 ч.

Да вървя 

  Поезия
753 0 14
И ненужен, и сух, и безизразен
стана моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и в реката - без думи, без вик.

Ами нивите! Място не стигнало -
прекипяло зелено тесто.
Вейна вятърът - ангелче мина,
за да каже, че иде и Бог.

Ей го там! До реката застанал е
и опипва с бастунчето брод.
Повъртя се, нахвърли си камъни,
на които да стъпи и - хоп!

- Ехе-хей! - ми се ще да извикам,
Но защо да го викам човека?
Пътя знам. И реката е плитка,
а отвъд - колко искаш пътеки!..

Да вървя, че от гледане шантаво,
стих мучене цял ден като ням,
ето виж, взелени се душата ми,
а езикът ми посиня.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??