rajsun (Райчо Русев)
541 1380
Mar 3, 2009, 9:09 AM

Да вървя 

  Poetry
752 0 14
И ненужен, и сух, и безизразен
стана моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и в реката - без думи, без вик.

Ами нивите! Място не стигнало -
прекипяло зелено тесто.
Вейна вятърът - ангелче мина,
за да каже, че иде и Бог.

Ей го там! До реката застанал е
и опипва с бастунчето брод.
Повъртя се, нахвърли си камъни,
на които да стъпи и - хоп!

- Ехе-хей! - ми се ще да извикам,
Но защо да го викам човека?
Пътя знам. И реката е плитка,
а отвъд - колко искаш пътеки!..

Да вървя, че от гледане шантаво,
стих мучене цял ден като ням,
ето виж, взелени се душата ми,
а езикът ми посиня.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??