Да вървя
И ненужен, и сух, и безизразен
стана моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и в реката - без думи, без вик.
Ами нивите! Място не стигнало -
прекипяло зелено тесто.
Вейна вятърът - ангелче мина,
за да каже, че иде и Бог.
Ей го там! До реката застанал е
и опипва с бастунчето брод.
Повъртя се, нахвърли си камъни,
на които да стъпи и - хоп!
- Ехе-хей! - ми се ще да извикам,
Но защо да го викам човека?
Пътя знам. И реката е плитка,
а отвъд - колко искаш пътеки!..
Да вървя, че от гледане шантаво,
стих мучене цял ден като ням,
ето виж, взелени се душата ми,
а езикът ми посиня.
стана моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и в реката - без думи, без вик.
Ами нивите! Място не стигнало -
прекипяло зелено тесто.
Вейна вятърът - ангелче мина,
за да каже, че иде и Бог.
Ей го там! До реката застанал е
и опипва с бастунчето брод.
Повъртя се, нахвърли си камъни,
на които да стъпи и - хоп!
- Ехе-хей! - ми се ще да извикам,
Но защо да го викам човека?
Пътя знам. И реката е плитка,
а отвъд - колко искаш пътеки!..
Да вървя, че от гледане шантаво,
стих мучене цял ден като ням,
ето виж, взелени се душата ми,
а езикът ми посиня.
© Райчо Русев All rights reserved.
