26.04.2008 г., 22:32 ч.

Да знам.... 

  Поезия » Друга
583 0 8

Нали помниш градината с дракона?
И горящата роза... и охлюва,
скрит в бездиханност от ужас,
с кована ограда и...
минавам пътеката стръмна,
след мене се стича земята,
окаляна в моите сълзи...
Сама ще те стигна и върна във замъка.
Ще влача торбата
със спомена, връщан 
безкрайно на лента -
онази, осветена от драконов огън.
Там съм. В градината.
Късам букета забравен 
от минало -
събирам си тръните, горделиво
изхвърлени,
а толкова нужни...

да знам, че съм жива.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??