Да знам....
Нали помниш градината с дракона?
И горящата роза... и охлюва,
скрит в бездиханност от ужас,
с кована ограда и...
минавам пътеката стръмна,
след мене се стича земята,
окаляна в моите сълзи...
Сама ще те стигна и върна във замъка.
Ще влача торбата
със спомена, връщан
безкрайно на лента -
онази, осветена от драконов огън.
Там съм. В градината.
Късам букета забравен
от минало -
събирам си тръните, горделиво
изхвърлени,
а толкова нужни...
да знам, че съм жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
