ДАЙ МИ МЪНИЧКО ЛЮБОВ!
ДАЙ МИ МЪНИЧКО ЛЮБОВ!
Една сълза сега се стича!
Утопията на света събрала.
Една... със форма на кокиче,
потекла търсеща безкрая.
Нещастна и кристално чиста,
бистра като изворна вода,
сълза от обич и от мъка свише,
потекла по небръсната брада.
Посегнах да я избърша,
и заревах като дете!
Така ли бърше се душата?
Оставих я да си тече.
След нея тръгна друга,
послeдвана от пак една...
Със ръце похлупих си главата...
нe съм МЪЖ сeга - СEГА рeва!
Като четеш, защо така ме гледаш?
Не разбра ли–НЕ искам да съм САМ сега!
Един живот, а много мъка - ако можеш...
дай ми мъничко ЛЮБОВ!
. . .
Ivaylo Atanassov
20.03.2006 (3.45 h)
Senftenberg - Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
