12.01.2014 г., 18:12

Далече

969 0 0

Ела. Отдавна слънцето изгря.

Ела и ми стопли ръцете.

Ела при мене. Нека да заспя

в ръцете ти. Да, там ми е сърцето.

 

Отново не съм спала през нощта.

И колко време мина вече?

Обичам те. Но срещам тишина.

Обичаш ме. Обаче си далече.

 

Телефонен звън. Но самота.

Гласът ти не ми стига вече.

Обичаш ме. Но срещаш тишина.

Обичам те. Обаче съм далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....