Далече от Черешката на вота

Дали съм бил: трепач или балък?
Сред калните пътечки на живота –
признавам си, въртял съм и чекръг,
но никога – Черешката на вота.

Затуй сега със белег от синджир.
И с рани – от зъбите на влечуги –
Аз днеска предпочитам да съм щир,
отколкото влечуго като други…

Та пак да хукна – с голи рамене,
сред калните пътечки на живота!
Там, дето яздих – своите коне –
далече от – Черешката на вота!

Такъв ще си остана до смъртта,
макар че и в смъртта си ще живея!
Додето капладисвам Есента…
И още се опитвам да ви пея!

2025 г.