14.06.2014 г., 11:45

Далечен призив

688 0 0

От ъгъла на твойта тишина
измервам най-далечно разстояние,
без птицата на твоите крила
не се завръщам... даже и в стенания!

 

Във въздуха без твоя дъх
смразяващ студ носа ми реже,
по кожата ми - смъртен мъх
пониква... та какво съм аз без тебе!

 

Едно далечно стръкче от трев а-
потрепващо във всеки порив
на търсещият себе си, на вятъра...
или пък може би от твоя поглед.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...