Далечен спомен
Далечен спомен
Светулки бледи рисуват мрежи в нощта,
в тъмата непрогледна, бездушна.
Ние лежим двама край старата къща
и аз ти тихо на ухо шушна:
- Спи, не буди се още!
Заедно един сън сънуваме,
за кулите вишни на светъл чертог.
Кога сме заедно не се страхуваме
ни от мрачна царица, ни войн жесток.
И в сладко безвремие минават час след час,
сякаш ангели светли прелитат край нас.
И тази нощ ще отмине
и слънце ще грейне с блясък вечен.
Но уви, от сладкия сън ще остане
само един спомен далечен.
- Ах, спи, не буди се още...
Светулки бледи рисуват мрежи в нощта,
в тъмата непрогледна, бездушна.
Ние лежим двама край старата къща
и аз ти тихо на ухо шушна:
- Спи, не буди се още!
Заедно един сън сънуваме,
за кулите вишни на светъл чертог.
Кога сме заедно не се страхуваме
ни от мрачна царица, ни войн жесток.
И в сладко безвремие минават час след час,
сякаш ангели светли прелитат край нас.
И тази нощ ще отмине
и слънце ще грейне с блясък вечен.
Но уви, от сладкия сън ще остане
само един спомен далечен.
- Ах, спи, не буди се още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бодуен Всички права запазени
