Далечен връх
Далечен връх
(на родителите ми – с обич)
Вестявам се понякога за малко –
по мръкнало. Добрата дъщеря.
В тревясал двор безмълвно вяра дялкам,
че мога язви зли да изцеря.
Какво ви нося? Стих или беля?
Корав комат и топлина за двама.
Преди да дам трохи, ще разведря
нощта със луннозвездна телеграма.
Градът ме смля в стипчива амалгама
от страст, ранени птици, ялов спам...
Завъдих челяд. Но имане нямам,
което пред смъртта си да раздам.
Небето имам само – Златно руно,
и връх далечен, слънцето целунал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
!!!
