1.03.2013 г., 20:52

Далечна

610 0 1

На кой ли да кажа?

Tова ми се случи...

Човек съм и често се давя в тъга.

На мисли от вятър, подгонен от куче,

не искам да давам аз свойта душа.

 

На кой ли да кажа?

Такава съм, луда...

Жена съм, а търся свещена война.

И ризница слагам, от дим във заблуда,

на свойта измислена черна коса.

 

На кой ли?

Какво ли ?

Без смисъл?

Защо?

Аз цялата, голата в нощ полувечна,

аз, лудата, гладната, сънена в срам.

Какво да ви дам, за да не съм ви далечна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стела,сподели на хората,които обичаш.Просто свали ризницата и спри войната.Това помага.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...