1.03.2013 г., 20:52 ч.

Далечна 

  Поезия
440 0 1

На кой ли да кажа?

Tова ми се случи...

Човек съм и често се давя в тъга.

На мисли от вятър, подгонен от куче,

не искам да давам аз свойта душа.

 

На кой ли да кажа?

Такава съм, луда...

Жена съм, а търся свещена война.

И ризница слагам, от дим във заблуда,

на свойта измислена черна коса.

 

На кой ли?

Какво ли ?

Без смисъл?

Защо?

Аз цялата, голата в нощ полувечна,

аз, лудата, гладната, сънена в срам.

Какво да ви дам, за да не съм ви далечна?

© Стела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стела,сподели на хората,които обичаш.Просто свали ризницата и спри войната.Това помага.
Предложения
: ??:??