Mar 1, 2013, 8:52 PM

Далечна

  Poetry
607 0 1

На кой ли да кажа?

Tова ми се случи...

Човек съм и често се давя в тъга.

На мисли от вятър, подгонен от куче,

не искам да давам аз свойта душа.

 

На кой ли да кажа?

Такава съм, луда...

Жена съм, а търся свещена война.

И ризница слагам, от дим във заблуда,

на свойта измислена черна коса.

 

На кой ли?

Какво ли ?

Без смисъл?

Защо?

Аз цялата, голата в нощ полувечна,

аз, лудата, гладната, сънена в срам.

Какво да ви дам, за да не съм ви далечна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стела,сподели на хората,които обичаш.Просто свали ризницата и спри войната.Това помага.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...