На кой ли да кажа?

Tова ми се случи...

Човек съм и често се давя в тъга.

На мисли от вятър, подгонен от куче,

не искам да давам аз свойта душа.

На кой ли да кажа?

Такава съм, луда...

Жена съм, а търся свещена война.

И ризница слагам, от дим във заблуда,

на свойта измислена черна коса.

На кой ли?

Какво ли ?

Без смисъл?

Защо?

Аз цялата, голата в нощ полувечна,

аз, лудата, гладната, сънена в срам.

Какво да ви дам, за да не съм ви далечна?