31.08.2006 г., 14:00

Дали

728 0 6
Помня този поглед пълен с влага.
Косите помня и устните дори.
Ах, тези устни как целуваха с наслада
и дружаха с мен във трудни дни.


Тези устни, които с обич ме дариха
и обляха тялото ми с трепет непознат.
Тези устни, които преоткриха,
красив за мен, изящен свят.


Помня. Всичко помня и дали,
понякога за мен в сърцето си намираш
                          място?
Дали ти помниш моят поглед, моите очи,
които като твоите всяка нощ съня ми
                          стряскат?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...