Aug 31, 2006, 2:00 PM

Дали

  Poetry
731 0 6
Помня този поглед пълен с влага.
Косите помня и устните дори.
Ах, тези устни как целуваха с наслада
и дружаха с мен във трудни дни.


Тези устни, които с обич ме дариха
и обляха тялото ми с трепет непознат.
Тези устни, които преоткриха,
красив за мен, изящен свят.


Помня. Всичко помня и дали,
понякога за мен в сърцето си намираш
                          място?
Дали ти помниш моят поглед, моите очи,
които като твоите всяка нощ съня ми
                          стряскат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...