Ах... така те обичам,
а караме се, не отричам!
Защо тъй да става,
какво освен болка в нас остава?!
Любовта усещам - има я!
Но някъде между викове се спотайва.
Сама, самотна чуди се тя, къде отиде нейната магия?!
Къде остана нейната стихия?
Горката! Жал ми става да я гледам, потънала в забрава...
Дали ще оцелее или в мрака сиротно ще избелее?...
© Красимира Петровская Всички права запазени