Плаче дъждът.
Вали вместо от мойте очи.
Нямам сълзи.
Не плача за теб,
но ме боли.
Пропиляната обич крещи.
Разпръсна ти
в калните локви
слънца на парчета.
Как те обичах, нали?
Защо те намразих, дали?
Искам да те обичам
тъй както преди!
© Илиана Петрова Всички права запазени