aap (Ангел)
23 1.1K

9.06.2017 г., 12:29

Дали да се предам

Поезия

493 0 2

Животът... най-отчаяно със мен се бори!

Да смачка в мен и малката искра...

Надеждата, искрицата която

останала е след дъжда.

Милувките, те спомен са от времето когато,

съм вярвал силно в любовта...

Но капките дъждовни всъщтност

са сълзите... Който наранили са моята душа.

Умората, намерила е начин!?

Да ме държи, на косъм от смъртта...

Дори когато не заспивам нощем.

Да не чакам с трепет утринта.

Живота най отчаяно, със мен се бори...

Уморен съм... Не знам!?

Дали да се предам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Сигурно е така Пепи!Радвам се че се отби и сподели стиха ми!Хубава вечер мила!!!

2017-06-09T20:29:40+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

В никакъв случай! Някой само това чака!

2017-06-09T14:48:40+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0