Животът... най-отчаяно със мен се бори!
Да смачка в мен и малката искра...
Надеждата, искрицата която
останала е след дъжда.
Милувките, те спомен са от времето когато,
съм вярвал силно в любовта...
Но капките дъждовни всъщтност
са сълзите... Който наранили са моята душа.
Умората, намерила е начин!?
Да ме държи, на косъм от смъртта...
Дори когато не заспивам нощем.
Да не чакам с трепет утринта. ...