Дали е достатъчно...
Усмивката, зная, е много чаровна,
нищо че на живо не съм я видяла.
Прекрасно го зная, друго е невъзможно,
щом се разтапям дори от емотиконка за „чао”.
Ръцете му, зная, докосват тъй точно,
нищо че по моята кожа не съм ги усещала.
Няма как да е иначе, припадам предсрочно,
щом каже как ръце по гърба ми прокарва. И става горещо.
Любовта му, зная, е безрезервна,
нищо че до мене не е заспивал.
Всяка вечер ме търси. Щастие безмерно
във „привет” аз усещам, щом онлайн ме намира.
Дали е достатъчно, някой ще попита.
В душата му срещам частици от моята
и неспънато, с думи, жар в сърцата си вплитаме,
без в мен да се съмнява.
Не стига.
Но аз с чуждо име говоря му.
20.05.2012г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
