9.04.2011 г., 22:42

Дали какво загуби осъзна?

1.2K 0 1

Не избледява ли лицето ми със времето?

Нима твърдиш, че спомняш си

как гледаха те замечтано

онези две очи...?

Онези, на почти детето,

онези, пламналите на жена,

която всяка нощ те чака

и все оставяш ти сама.

Нима не си забравил и косите,

или горящата под ласките ти плът?

Нима във мислите ти аз съм жива

и близо пак до тебе спя?!

 

Не избледнява ли лицето ми със времето?

И още ли съм „най–красивата”?

Защо се ровиш в общото ни минало,

дали какво загуби осъзна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последната Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...