9 апр. 2011 г., 22:42

Дали какво загуби осъзна?

1.2K 0 1

Не избледява ли лицето ми със времето?

Нима твърдиш, че спомняш си

как гледаха те замечтано

онези две очи...?

Онези, на почти детето,

онези, пламналите на жена,

която всяка нощ те чака

и все оставяш ти сама.

Нима не си забравил и косите,

или горящата под ласките ти плът?

Нима във мислите ти аз съм жива

и близо пак до тебе спя?!

 

Не избледнява ли лицето ми със времето?

И още ли съм „най–красивата”?

Защо се ровиш в общото ни минало,

дали какво загуби осъзна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...