Хиляди грешки,
вятър повея есенни листа,
пръсна вината от недоразумения,
случили се или допуснати от мене...
Мили думички, нежни,
като любовен стон в нощта.
Лампа издайница свети,
не сме скрити от света...
Но докосват се телата ни, грешни,
изложени на лунна светлина.
Нали сърцата са в едно слети,
дали страстта ни е грях?
Тежки моменти с теб изживяваме,
но ръка за ръка се държим...
Дали завистта човешка, мили,
ще разбие любовтта ни на прах?
Кажи ми...
15.11.2007 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени