Ефирна дреха
вечерта намята
в дъждовна мрежа уловена.
Примигва
като сфетофар луната
и облаци минават на червено.
Разплисква се
звънтящо ято птици
и се спотайва в кестена на двора.
Нощта расте като зеница
и става лепкава-
като умора.
И ако
тази нощ-зеница
надникне в мен, дали ще види-
събрах крилете си на птица.
Ще ги разперя пак
по видело.
© Христина Мачикян Всички права запазени