7.09.2019 г., 9:32 ч.

Дали сълза тук няма да отрониш 

112 7 12

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Валентине, за положителната оценка.
  • valcanyon (Валентин Миленов)
    Много хубаво Стихотворение!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря ти, Живка, че се спря на тази ми поема и я коментира с тези чувствени думи!
  • honesty (Живка Колева)
    Коравосърдечната ми същност се разрида , толкова е истинско и хубаво!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря и на теб, адаш.
  • генек (Георги Коновски)
    Философия, реалност, лирика...
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря сърдечно, Лиа, за това повече от страхотно включване!
  • LiaNik (И.К.)
    Мислител, приеми моите възхищения за написаното. Всеки може да напише хуморески и щуротийки, когато му е широко около врата, ала не всеки може да представи разказ в стихотворна форма, при това със запазен ритъм и смисъл, който навлиза дълбоко в личноста на четящия. Даже ми се струва, че ритъма на моменти е израз на туптенето на двете сърчица или на "...Напразно клюн забиваше да стигне...". Не виждам, какво повече да кажа, освен да прочета творбата още няколко пъти, че да усетя ритъмът на сърцата или тъжното клюнче на птичето е водещото. Което и да е, творбата ти ме очарова. Поздрави!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Мариана, много точно казано!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Красива и тъжна приказка за тежкия и безпощаден живот.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Мариела, за пълния с чувство коментар.
    Тази поема я бях въобще забравил, но преди 2-3 години започнах да ровя в куфарите със старите ми творби, за да преписвам това, което става, че там всичко вече се разпада. Тя нямаше заглавие, но когато я прочетох, сякаш четях творба на друг автор. Просълзих се и от там дойде заглавието.
  • Maryroj (Мариела Делидимова)
    Сълза ли? Порой от сълзи изляха се…
    Но, Не, птичето не бива да умира,
    момчето би дало и живота свой,
    птичето, за да живее и да лети,
    и пак при него отново да се връща.
    Живота ли? Живота – Не!
    Че как би дало живота свой
    щом неговият живот
    е всъщност птичето и без птичето,
    момчето не може да живей…

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.