Едно дете, останало сирак,
пропито с недоверие в света,
в душата си с отдавна паднал мрак,
отчаяно навело бе глава.
Едно дете, самотно като цвете,
с очи изпити, плувнали в сълзи,
ръцете си в молитва кротка вплете,
макар че в Бог не вярваше дори.
А мракът бе зловещ и безпощаден
сред вихъра на падащия сняг,
а мракът бе зловещ, безумно гладен,
разплут и не познаващ бряг... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up